Моя вечна любов- отведи ме далеч през звездите,
през пустини небесни, през сияйни слънца и луни...
Да притихват от нашите дълги целувки щурците
с твойто име да срещам зората, а с моето - ти...
Във пустините вятърът нека ни трие следите -
знак “безкрайност” рисува ръката ми в твойта ръка...
Бяхме мъж и жена - твоя бях още там - в пещерите,
сътвори ми огнище, меча кожа за двама застла...
Вместо кремък - тела, след искрата – пожари...
Светлосенките наши разтапящи мрака в скала...
После с дим се издигнахме върху звездни кервани,
но оставихме тук едно пиктограмно писмо за страстта...