На полето, сред сухите миналогодишни треволяци стоеше сиво магаре, помръдваше с уши и късаше с бърни изсъхнали цветове на бодили. Коланът така се вряза в гърдите и в стомаха ми от рязкото спиране, че за миг си припомних какво е „да ти изкарат въздуха” – усещане, което за последно ми причини с глава дебелата братовчедка Краси преди десетина години.
- К’во ти става бе? – изхърках, когато въздухът отново се върна в дробовете ми с болезнено свистене.
- Магарето – рече моят приятел от детинство Симо, който в момента имаше привилегията да шофира новата ми Мазда 6.
- Бе ти магаре не си ли виждал? – сопнах се, като се опитвах да подпъхна длан между колана и гърдите си, но той, проклетията, се беше засецнал в стегнато положение, както често правят тези нови, безопасни гадории.
- Гле’й му к*ра!
Не можах да повярвам на ушите си.
- К’во?
- Гле’й му само к*ра! – повтори Симо и включи аварийките.
Коли и камиони прелитаха край нас и тресяха маздата. Обърнах се надясно към магарето, което сега беше на около пет метра от страничното ми стъкло и леко се беше преместило към мантинелата, по-близо до още неупотребените туфи от сухи бодили. Чак сега забелязах, че пенисът му беше еректирал. Наистина беше впечатляващ, сигурно поне петдесет сантиметра, а и леки гънчици кожа в средата му подсказваха, че това дори не беше цялата му дължина.
- И к’во? Не си ли виждал магарешки х*й до сега? – опънах се аз отново, защото гърдите още ме боляха. – Тръгвай, айде! Мацките вече ни чакат в Сандански!
Симо замълча за секунда, а после рече жално.
- Излез го снимай, а, Пепи?
- Симо – рекох – обичам те, приятелю, но нема да слезем сега тука насред прахоляка да снимам магарешки к*р пред очите на целокупното уикендско движение от София за Кулата! Като толкова го искаш - слезни си го снимай!
- Ама за мен е рисковано – измрънка Симо и потъна още по-дълбоко в седалката.
- Епа що? – не го разбрах.
- Ми щот’ съм от страната на движението...
На това нямах какво да отговоря. Какъв приятел ще съм, ако накарам другарче от детинство да отвори вратата на новата ми Мазда 6 само на сантиметри от профучаващите ТИР-ове.
Изпуфтях ядно, след това разкопчах колана, който най-после се беше отпуснал, и леко, като внимавах да не чукна вратата в мантинелата, се измъкнах от колата. Извадих си айФона и започнах да щракам магарето – ту от тук, ту от там. По едно време чух Симо да вика нещо от колата. Сложих ръка на ухото си, за да му покажа, че не чувам. Тогава дясното стъкло се спусна и го чух да крещи отвътре:
- В профил, Пепи! Снимай го в профил!
След няколко минути отново хвърчахме по главния път, а зад волана Симо си подсвиркваше доволно. Чак тогава ми хрумна, че телефонът ми беше пълен със снимки на магарешки членове и портрети на сиво магаре от всякакви ъгли, без дори да зная защо.
- Симе?
- Кажи, Пепче.
- Защо, по дяволите, са ти всички тези снимки, бе?
- Е как защо бе! – захили се Симо. – Ще си фотошoпна нова снимка за профила във Фейсбук! Аз -- в цял ръст, и с ей тоооолкав чеп!
Евала, мина ми през ума. Копелето мисли за своя имидж, дори докато кара моята кола. Даже му завидях за идеята. После обаче се сетих, че снимките са на моя телефон. Приятел, приятел, ама сиренето и мацките са с пари! Така че тези снимчици остават за мен. Така де, какво е един магарешки к*р между приятели...