автор: secret_rose

Тази нощ ще зачена последната вярна зора.
И в сърцето ми златните листи в лъчи ще покълнат.
Под небето от търсещи ириси нова гора
ще поеме дъха на Живота, от мрака обгърнат.

Тази нощ ще положа наряд от последни звезди
по кората на тъмната гръд, и затоплена с утро
ще покълна до млечни вселени в онези бразди
по които живителни капки изтичат навътре.

И небето на моята пролет, с дъждовна роса
ще отмие пресилната дан на човешкия корен.
Там където тежеше нощта ми, ще плисне сълза -
златен лъч от сърца, чисто братство събудени хора.