автор: hesperus

Понякога съм неразумно луда,
готова да премествам разстояния.
Виновен си - покоят ми събуди,
стаените на дъното желания.

Познах те като нещо неизмерно -
загадъчност, избликваща на струи
дори в очите - като пропаст черни...
Там мойта пъстрота ще се изгуби.

Не ме е страх! В ръцете ти ще падна,
ще ме обгърнеш - филиз на лозица.
Ще се разбърза залезът по пладне
да ни притули - Нежност и Сълзица.