автор: zaltia

Мечтая си и си сънувам, че ще съм вълкът,
във приказката странна на живота.
Но разказвачът, чака ме на неговият кръстопът,
за да ми каже, че ще играя там овцата.

Ядосан се събуждам, опитвам се да изръмжа,
но кротко си изблейвам, като възпитана овца.
Бързо маникюра на копитцата оправям,
а после, и гримът старателно поставям.

Пререждам с хитрост няколко овце,
към овчаря бързам- модно да ме остриже.
Даже искам умра- но поне да съм красива,
че на нашата полянка- и тревата е горчива.

Какво пък мисля си, дойде най- после този миг,
на мъките да сложи край- вълкът щастливият грозник.
И друга мисъл тъй прекрасна, във главата ми се вплете,
че като отида "Горе"- ще си паса във Рая на овцете.