автор: zebaitel

Тенчо Караовадийски, поет. Така се представям. Това ми е литературният псевдоним, иначе съм Тенчо Карчев. В тази делнична утрин си пия кафето, гледам втренчено морето, за да се надъхам с идеи и йод, и си създавам писателски навици. До
някое време, като стана много известен, биографите ми ще сочат ъгловата маса в това крайбрежно кафене и ще обясняват, че тук е създавал шедьоврите си неповторимият Тенчо Караовадийски! Пия само лаваца, да не се говори после, че не съм бил изтънчен. Отворил съм лаптопа, за да се потопя в творческа атмосфера и вече съм написал първия ред на новата си стихосбирка, а в момента упорито търся рима на „щурец”, защото пилотният стих ще бъде любовен и просто не може да мине без щурец:...и свиреше един щурец, с гласче тъй тънко кат конец...Не, не ми харесва. Може би „венец” или „медец”?...и свиреше един щурец, нощта му виеше венец... малко погребално звучи! А може би...и свиреше един щурец, с глас, за душата ми медец...
Поглеждам измъчено в обратна на морето посока. Там, на масата до кухнята, Тинка сервитьорката е забила нос в един „Блясък” и навярно се кефи на най-новите бюстове на родните селебрита. Питам я за рима и тя изтърсва „телец”! Ами да, как не се сетих! Вярно, че Тинка е завършила престижно СОУ в ромския квартал на един известен с ромската си популация и бушуващи природни стихии от вятърен тип град,/ тя сама ми го каза/, но чак пък да откликва като римен речник! После разбрах, че тъкмо четяла зодиите.
И тогава, гениалната идея се стовари върху ми с целия си блясък и отговорност! Ами да, Тинка ще бъде моето литературно протеже – млада, напращяла от талант поетеса, на която ония, не казвам какви, дето всяка година печелят пегаси, не позволяват да се изяви и безмилостно стъпкват в калта на тривиалното! Ще и компилираме една стихосбирка от разните литсайтове – те там блеоците и без това пишат с псевдоними, пък и повечето четат само собствените си творения, та няма да забележат, ще намерим спонсор, ще я издадем в някое мижаво издателство и хем ще реализираме някаква печалба /от спонсора, не от нещо друго!/ и после ще я делим с Тинка, хем ще пробвам модела и ако е успешен, догодина ще си спретна и на мен такава!
Почти я бях докарал до премиера, когато работата се разпърдя! Тинка взе да дава интервюта, една журналистка се зачела случайно в стихосбирката, обадила се на друга, че нещо и изглежда познато и прилича на нейно/на другата/, оная се разпищя по всички сайтове и телевизии и сега...като в оня виц за трите ефекта, дето един трябвало да гръмне под юргана със законно притежавания си служебен пистолет за да му стане и се получил не един, а три ефекта. Първо, в суматохата не разбрал дали му станал, второ, от гардероба изскочил един гол и взел да вика, че се предава и трето – жена му се насрала!
Та и при мен: първо, не можахме да реализираме печалбата, нито пък да натрием носовете на ония пегасаджийки и мирише на съд, второ, Тинка влезе в роля и не ще да излезе и сега копи-пейства два романа наведнъж, като единия е озаглавила „Отнесени от вихъра”, а за другия се колебае между „Хайка за вълци” и „Капиталът”, и трето, иска да и ги спонсорирам и двата, иначе щяла да си поговори приятелски с един неин клиент от икономическа полиция, който си пиел кафето на моята маса, само че в събота и неделя.
.........................................................................................
Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна или е плод на вашето развинтено въображение!