автор: Paloma

Пак юли е. И с лазене
през безпардонна жега,
без дъх, като наказани
напредваме полека.
Над външната обвивка бдим,
за да осъмнем цели,
а нещо вътре се руши -
вървим между шрапнели,

пълзим под лава, под стени,
надвиснали отгоре,
сред огнени езици спим,
събуждаме се голи.

В очите - пепел, облак дим.
Притичваме снишени,
но пак сме същите, уви -
готови за мишени


на осквернените светци,
от дявол възвестени...
Пак юли е, нима личи,
че сме с души смразени?

от книгата "Къща от ветрове" / 2004/