автор: desert_inrose

безмълвна съм
да, всичките ми думи отлетяха
с криле на песнопойно ято
не.., не си човек, не си
а аз съм даже вкоренена
под земята

почтиусмивката ти
натръпчинкваща
внесе смут при сетивата ми
фонът се разми до бледосивкав,
мислите се омагьосаха в очакване..

безмълвие
а ирисите питат
говориш ли? не чувам
но е истина

сетивата ми са в плен на същността ти –
не заспиват

кой си ти?
не чух, не чувам
и не питах
...или някак питах
и... забравих
ти ли си,..