Железан Райков
Жертва на скалъпено обвинение – канал за емигранти за Гърция!
Инсцениран процес заедно с Велко Вакрилов и Данчо от Узунджово!
Присъда – 15 години.
Както и да го погледнеш - роден конспиратор.
Отказва да работи с комунистите…
Най – близкият му съратник и истински приятел Данчо не издържа!
След произнасяне на присъдите посяга на живота си…
*
Още през първата година в затвора, съпругата му иска развод!
Получава го.
И веднага се омъжва…
*
През 1961 г., когато излиза от затвора Данчо му се явява на сън!
Поръчва му да се грижи за сина му, който вече е 14 - 15 годишен.
Железан изпълнява заръката по най - перфектния начин!
Жени се и прави семейство със Славка, жената на своя съратник.
Ражда им се момиче, Рая.
Отгледа ги като истински баща и двамата.
*
Митинг - събрание - 1947 година.
Оратори: Петър Танчев и Железан Райков!
На два метра един от друг двамата говорят едновременно!
Петър Танчев възхвалява светлото бъдеще на комунизма!
Железан Райков говори за злата съдба, която очаква народа!
Като "черна" радиостанция той иронизира всяка дума на Танчев!
Доводите му са съкрушителни...
Беше недостижим оратор!
*
Завръщането му от затвора се превърна в събитие!
Пред родната му къща прииждат хора от цяла България!
Дни и нощи, като в приказките…
На четвъртия ден пристигат „другарите“ от София!
- Тръгвай за София, или се връщаш там, откъдето си дошъл...
На въпроса:
- Защо не те оставиха да видиш близките си...
- Имаше много симпатизанти и вероятно това ги притесни.
Страх ги беше от брожение!..
- А имаше ли такава опасност?
- В никакъв случай - народа беше уплашен!
Комунистите се плашеха от сянката си…
След 1989 г. негови съратници го обвиниха: подписал декларация!
Отказвал се от идеите си…
Той наистина подписа декларация през 1965 г. !
Декларация, че ще работи за казионното БЗНС.
Но това съвсем не означава отказване от идеи!
Работата, която вършеше, беше в полза на всички репресирани!
Той поучаваше заплата, за да приобщава земеделци – емигранти!
Цел: завръщането им в България!
И върна не малко емигранти...
Кабинетът му беше сборище на бивши затворници от цялата страна.
Службите внимателно следяха всичко…
Тук, София го държаха под око…
В провинцията можеше да се окажат извън контрол!
- Какво се промени като гнихме по затворите?
За да бъда полезен трябваше да съм „един от тях"!
На село щях да си гледам пчелите…
Който спреше при мен, на другия ден щеше пише „пряка реч”.
А сега не ми пука!
С когото и каквото да говоря, казвам: Върша си работата!
- А каква ти е работата?
- Ами, ей това, да разговарям с тебе и ако мога да ти помогна.
И това беше така.
*
Пътувах с влак за София.
В купето жена разказа несправедлив съдебен спор за имот.
От гарата я заведох направо при него.
- Утре преди обяд имам среща със Светла ( Даскалова - м-р на правосъдието ), ще я запозная със случая и тя да каже какво да се прави... Напиши имена, номер на делото, телефон…
След години на Главната улица в Хасково ме спира жена!
Развълнувано ме целува и прегръща…
Мислех, че е близка, но в един момент се сконфузих!
Тя разбра и извика, сякаш да чуе целия град:
- Аз съм тази на която помогнахте!..
Спомняте ли си, пътувахме с за София...
Разбира се, че си спомних, само дето не аз помогнах, а бай Железан...
*
Януари 1990 г.
Интервю на Румяна Узунова със земеделец от Ст.Загора.
В интервюто се коментира реабилитацията на Никола Петков.
Току – що е внесено искането от трима земеделски лидери.
Сред тях е и земеделец от Ст. Загора.
Узунова го пита, защо Железан Райков, не е сред тримата вносители?
След неопределения отговор, пита: Познавате ли Железан Райков?
Господин Чопаров ли, Шопаров ли, отговори: Не, не се познаваме…
*
Ето позициите, които е заемал Железан Райков в БЗНС!
От 1940 - 1944 г.:секретар на Обл. ръководство на ЗМС в Стара Загора!
От 1944 - 1947 г. е последователно избиран:
член на Постоянното присъствие на БЗМС,
член на Бюрото на Градското ръководство на БЗНС в София,
член на Управителния съвет на БЗНС!
Чудя се: с кого е работил в Ст.Загора този господин Чопаров?
Оказва се: не е познавал секретаря на организацията в която членува?
Наистина, по онова време, никой не е знаел, кой е Петър Танчев!
Но едва ли е имало земеделец, който да не знае Железан Райков!
Случайно ли, господина, иска да омаловажи личността на Железан?
И тази особа е един от ищците за реабилитацията на Никола Петков?
И случайно ли в тази тройка Железан Райков не фигурира!
Всъщност, това искане, той прави още по времето на Тодор Живков...
Точно една година по – рано!
Има голяма разлика в степента на риска на тези две действия!
*
Месец май 1968 година.
Пред сградата на Постоянното присъствие.
Слизайки от автомобил към нас тръгна Петър Танчев.
Видимо разстроен…
Започна да коментира някакъв случай и аз се отдръпнах настрана.
След малко чух как Железан псуваше:
- Аз казах ли ти, че този човек е интригант!
Защо го допусна до себе си...
След като приключиха, попитах:
- Ти май напсува министъра?...
- Е как, като прави за псуване!
Сто пъти му казах, той пак си неговата...
*
Имах ли време, тичах при него и слушах затворнически истории. Повечето бяха от страната, идваха да видят тоя – оня!
Да подразберат „какво е положението”…
Те търсеха повод да разказват преживелиците си...
Според официалната статистика: 38,000 са политическите затворници!
А излежалите присъдите си твърдяха, че са били 138,000!
Днес вече знаем, че тази цифра е над 280,000 души…
Tогава си казах:
Докато съдбата на тези хора не стане достояние на обществото,
докато всичко това не стане обект на нашата история и литература,
ние никога няма да направим и крачка напред!
*
През 1986 г. Железан Райков бяга във Финландия!
Иска от американското посолство политическо убежище!
Карат го да направи изявления по западни радиостанции!
Категорично отказва…
Захвърлят го на шведската граница без документи!
Отново иска политическо убежище…
От Швеция пише две писма!
До Ценко Барев в Париж и Искър Шуманов в Америка.
Последния му предлага помощ срещу политически изявления.
Омерзен Железан отказва.
Барев пък изпраща човек при него в Швеция „да го проучи”…
Лицето се връща и докладва, че „трябва да се изчака”…
Сред емиграцията се налага мнението, че е подставено лице от ДС!
Четирима турски дипломати му предлагат сделка:
Изявления в турския парламент по възродителния процес!...
Срещу къща на Босфора и райски живот!
Железан отново отказва…
Следва заплаха за отвличане!
И в трите случая е категоричен:
-Не съм съгласен с някой работи, но срещу Родината си няма да плюя!
От всички тези интервенции наградата е инсулт.
Решава, да обясни на света причината за своето бягство!
Пише Отворено писмо до български институции!
Лайтмотива на писмото:
Истински се надява, че с бягството си ще „промени нещата” в БЗНС…
Поведението му на голям българин, за съжаление има обратен ефект!
Западната емиграция се отдръпва от него!
Съмняват се, че е изпратен от Държавна сигурност.
Сянка хвърля текста в Откритото писмо:
Справка от Окръжен комитет на БКП - Хасково,:
„…в затвора съм бил от 1945 г. - 14 г. и 8 м.”
От 1945 г. до 1961 г. са 17 г.!
А той посочва, че е престоял 14 г. и 8 м…
Излиза, че е освободен от затвора през 1959 г.?
В такъв случай се губят две години от живота му!..
Алексения Димитрова във „Войната на шпионите” твърди:
„Излязъл е през 1961г. и е лежал 13 г.”
Значи, според нея е влязъл в затвора през 1949 г.!
А тя е човек, на които можем да вярваме!
Вече знаем нейната принадлежност към ДС, и достъп до архивите…
Защо Железан все пак посочва това удостоверение?
Днес мажем само да гадаем!
И никога няма да разберем истинската причина!
Можем само да предполагаме…
*
Липсата на репресии след завръщането му, озадачава емиграцията!
Тя утвърждава съмненията си за принадлежност към службите…
Показателно е завръщането на Ценко Барев в България - 19.05.1991г.
Дни преди смъртта на Железан…
Тези „разминавания” на дати и години изиграват лоша шега на родения политик!
*
Накрая сам приема предложението да се завърне в България…
*
Мнения на хора, според А. Димитрова, които добре са го познавали:
„Този човек докрай остана верен на идеята, не се подаде на провокации и може да служи за пример на мнозина. Железан беше прекрасен човек с голяма биография. Не беше авантюрист, бягството му било последна надежда, че нещата в БЗНС могат да се оправят.”
- Ангел Димитров - завеждащ международната дейност на БЗНС.
„Беше скромен, почтен човек, който не направи компромис със съвестта си!”
– Коста Янчев - земеделец, син на разжалвания през 1957 г. от Тодор Живков, генерал Янчо Костов.
„Той беше мой идол, светъл пример!”
- Груди Грудев, детето, което отгледа като свой син.
*
Железан Райков удържа много удари!
Не удържа на ударите на своите!
На 30.05.1991 г. почина на 70 години!