автор: victo

Изпита чаша вино,
цигарата догаря...
Денят пропит е
от умора
като предишния,
а може би и утрешния.
Нощта настъпва,
а душата -
празна е...
Стои етюдът...
и той е недовършен
(като чувствата) -
очаква четката
и новото вълнение,
тревожност мека
или откровение...
"Но нужно е търпение" -
ще каже някой.
А Бог прави
нещата просто
"Да стават".