автор: secret_rose

Притихвам се… на другия ти край,
почти не виждам влюбените ириси…
почти не те усещам, и не зная, но…
сърцето ти до моето е, в мислите…
Почти съм те докоснала в съня…
под златния дъждец на светлината ни
отмиваща човешката вина
с дихание, преляло в самотата ни.
И цялата земя да се възправи
след този миг, с най-тежкото отричане
докосването в мене си остава,
където безусловно те обичам.