Сънувах, че събужда ме капчукът,
протягам се и костите ми пукат,
щастливо пъшкат мускули и стави
за да ми кажат, че са още здрави...
Надежда-сънчице изгрява над морето
и бели облачета тичат по небето;
тополи ронят пух като снежинки,
цветя се кипрят в малките градинки...
По улиците – хора... Но щастливи!
Дори панелките са цветни – няма сиви.
И няма блъскане и ругатни в трамвая,
а в рейса на красив парфюм ухае...
Не газиш през торбички и хартийки;
не си претарашуван от джебчийки;
не срещаш криви, озлобени мутри –
усмихва ти се всеки, с „Добро утро”!...
... ... ... ... ...
... Бе, кой измисли тоз наивитет?
– Сънувал го... Един глупак-поет!...
Бой..Боев, 10.04.2011