автор: VOLTER

Искам да дишам свободно, а някой ме стиска за гърлото…
Искам да се радвам на воля, а съм помръкнал…
Искам да литна, но всъщност пълзя…
Започнах да се замислям…
Казарма, домоуправител, милиция!
Всеки от тези конфликти можеше да има фатални последици…

*
Тези инциденти не съм ги искал - случваха се неизбежно!
И в трите случая не бях активна страна!
Каква е причината!
Къде греша?
Или около мен всичко е сбъркано?
Как да ги предотвратя?...
Как да се предпазя?...
Как да се съпротивлявам!
Възможна ли е въобще съпротива!
Посочват те с пръст!
И край…
Така смята фатмака, домоуправителя,милиционера, партийния…
Всичко изглежда нормално, а всъщност не е…
Сън или кошмарна действителност…
*
Денят беше 8 декември!
С тези мисли пристъпих зала Универсиада.
2500 души, като настръхнал пчелин, очаквахме появата на Тодор Живков.
Беше традиция: на този ден среща със студентската младеж!
През годините традицията беше нарушена.
Срещите започнаха да се провеждат от членове на Политбюро!
Ние бяхме щастливци!
*
Ръкопляскания…
Долу, от първите редове се опитаха да скандират „БКП”!
Не се получи...
Водещият, обяви, че въпросите могат да бъдат задавани и писмено!
Събираше хартийките, четеше на ум и подаваше на Тато.
Подтекст: демокрация – не се притесняваме от неудобни въпроси!
Любопитно, ми беше, дали "неудобните" въпроси не ги отделяше…
Бях на последните редове и това трудно можеше да се долови.
Към края на срещата реших да задам и аз въпрос.
Предадох листчето на седящия пред мен.
Като последен въпрос, колегата от първия ред го подаде на Живков.
Първия въодушевен от добре протеклата среща, сам пое листчето .
Прочете разчленено:
- Ще и-ма ли у-ве-ли-че-ни-е на цените за Нова година?
После вдигна нагоре ръцете и чистосърдечно призна:
- Къде по нагоре от това?
Кулминация!
Аплодисменти…
Страхотен финал!
Залата облекчено въздъхна: няма увеличение…
Браво на последния въпрос!
Не допускахме, че сме станали свидетели на нещо изключително:
Тодор Живков из-лъ-га!
Най – вулгарно!
Излъга няколко хиляди студенти!
В очите!
Защото е абсурд да има увеличение на цените без той да знае, нали?
*
На 27 декември, Министерския съвет постанови:
Увеличение цените на стоки от първа необходимост!
*
Годината беше 1965-та.
След тази среща, в нищо не вярвах!
Надявам се и останалите няколко хиляди…
А може би милиони!...
Дали си даваше сметка, за поражението, което извърши душите ни?
Според мен: въобще не му е пукало!
Всичко беше в ръцете му – и ножа и кокала!