автор: stiphenstrash

Случайно се сблъскахме пред вратата на счетоводството.Клетото ми сърце,непознало още плътските съблазни,бе тотално пронизано от недремещия Амур.Ива беше постъпила предния ден на работа в нашето предприятие,ставайки обект на анатомични оценки,съзерцание и предизвикателства от страна на познавачите по тънката част.
Приковаваха вниманието не толкова манекенската й фигура с идеални пропорций,а особените синьозелени очи,от които струеше невероятна смесица от моминска свенливост и закачливостта на опитна римска хетера.Приемаше комплиментите с очароващ смях,а по-пиперливите намеци отрязваше с остроумни незлобливи реплики.
Загубих сън и покой.Търсех глупави поводи да се отбивам в отдела,където заработи,само за да я зърна поне за миг.И ако дотогава единствените ми опити да се докосна до изящната словесност се изчерпваха с кратките текстове върху пощенски картички до близки хора по повод празници и чествания,в мен внезапно се събуди поетът.Нещо повече-при един купон в службата,набрал кураж от няколко чашки алкохол,в подходящ момент се прокраднах зад обекта на интимните ми въжделения и с патос изрецитирах строфи,плод на няколко месечна борба в търсене на рими:
Очите ти с цвета на рилски езера
разпалват в мене чувства непознати.
Дали ще мога някога да разбера
Амур ли или Луцифер те прати?

Ива с изненада се обърна,приковавайки ме с магическия си поглед,заради който в Средновековието биха я пратили на кладата.
-Явно в училище си наблягал повече на дядо Вазов,защото един мой приятел беше по-точен-спомена оттенъка на морската вода край Ница-каза тя.
После със сестринска снисходителност ме целуна по бузата и отплува сред тълпата с обиграна сластна похотка.
Един колега,неволен свидетел на поетичното ми крушение,подхвърли:
-Пич,ако искаш да се потопиш в нашенския еквивалент на средиземноморския лазур,не е необходимо да се правиш на Петрака-трябва само да разполагаш с излишни 300лева.
Въпреки яростните ми опити да защитя от подобно принизяване идеала на моите мокри сънища,в крайна сметка бях убеден да посетим бара в хотел в покрайнините на Симеоново,където Ива обикновено обичала да прекарва уикендите.И наистина я заварихме там в компанията на представителен господин и бутилка френско шампанско.Скоро двойката се изниза навън,но след около час колежката се върна в закътаното сепаренце,което явно беше запазено само за нея.Остана самотна само секунди...
С почуда установих,че не ме обвзема гняв или болезнено разочарование.
Напротив-тялото и чувствата ми в миг се освободиха от баланса на заблуждения,блянове и младежка наивност.Ни в клин ни в ръкав,споделих с колегата:
-Знаеш ли,Верджи от счетоводството също има интересни очи,с цвета на синчец...