автор: NeDelina

Отново не спя, а навън тъмносиня
нощта - пелена от звезди наснова
Във приказна тайнствена нощна градина
ще бродя да търся аз твойта луна.

Пътека за двама сега ще направя
под лунния приказен нощен триптих.
Подобно на нощна добра самодива
гласът ми ще чуеш - примамващо тих.

Ръка ще протегна към теб дяволито
с изкусен примамливен поглед и свян,
подал ми ръката си, с мене ще тръгнеш
от мойта вълшебност за миг обладан.

Със поглед ще мамя очите ти сини,
със дъх ще докосвам душата ти аз,
ръка за ръка ще ме следваш безмълвно
през тайната наша мистична гора.

Среднощна поляна във лунна одежда
и хорище сборно на наште души.
Примамлива лудост, граничеща с нежност,
мистично прикрита от хорски очи.

Омая среднощна и танц самодивски,
нозете тъй морни в среднощния бяг...
Отвлякох те, мое юначе любимо,
завинаги в тайната наша гора!

Нощта си отива, а ти от лицето
неволно изтри ми кървяща сълза...
Юнакът изгубен, разбрах покосена,
отвлякъл бе мен - самодивата зла.