автор: ANTARAH

Преди стотици хиляди години властелини на Земята били драконите.
Живеели стотици лета и владеели магията. Различните аспекти на магията се освоявали в седем братства - ордени.
Първият орден бил Орденът на Земята или Кафявото братство. Посветените в него владеели синхрона между разума и "неживата" природа. Усещали и манипулирали вибрациите на земната кора, мантия и ядро. Черпели сила и информация от паметта на камъка. Владеели тайните на дълголетието и устойчивостта.
Вторият орден бил Ордена на Въздуха - Синьото братство. В противовес с първата задруга посветените тук можели да направляват ветровете на желанията, ураганите на чувствата и променливите импулси на творчеството.
Третият орден - Изумруденото братство бил Ордена на Водата. Посветените били пазители на изначалната, божествена хранителница на познанията и уменията. На това, което сега наричаме "записки Акаша". Те били паметители и говорители на отминали епохи и форми.
Огненият орден бил четвъртия. Златистият цвят бил символът му. Посветените овладявали и направлявали сътворяващият и разрушителен импулс на страстта, емоциите, волята и властта.
Петият орден бил Братството на Етера или Сребърният дом. Там изучавали и овладявали силата на звука, на вибрацията, която създава, променя, въздига и разрушава материята...
Предпоследният орден бил Братството на Времето. В Индиговия дом се обучавали провидци, телепати и емпати. За тях потока на времето не съществувал, защото владеели магията на едновременното ставане. Освен това манипулирали околния свят посредством създаваните от тях мислоформи и визуализации.
Последният, Седми дом бил този на Съвършенните. Виолетовите братя владеели всичко, което било изучавано и освоявано в предишните шест. Но притежавали една нова способност - сътворяването. Те били творческият канал между Бог и Природата. Техните мислоформи и визуализации се превръщали в устойчива реалност.
Над всички тях господствал, не - по-точно казано - ръководел и направлявал един съвършен дракон. Наричал се Рил и хилядолетия се грижил за равновесието на Земята. Освен това го знаели като Рил Кристалният.

Заедно с драконите света обитавали и човеците - малки, космати и полуразумни зверчета, които се изхитрили обаче и придобили творческата искра да създават и променят природата. Те овладели земята и водата, огъня и звука със своите несъвършенни механични приспособления и оръдия. Не разбирали природата и затова постоянно я наранявали, като се опитвали да я пригодят съм себе си, вместо самите те да се адаптират към нея.
Поради тази причина Драконите решили да посветят хората в тайните и мистериите на единението с природата. Те и разкрили и показали съществуването на Бог. Обучавали ги и ги напътствали, като търсели в хората себеподобни братя по разум.
Истината се оказала съвсем различна. Част от човеците завидяли на Драконите за връзката им с Бог . Те поискали да станат богоизбрани и богоравни без да положат усилия.
Тайно започнали да освояват тъмната страна на магията. Извикали от сенките чудовища и зловредности. Призованият от тях мрак изтребвал един по един драконите. Докато разберат какво става светът бил залят от пълчища хора.
Последните дракони се опитали да защитят Земята и съвършенният свят, който до тогава обитавали. За тази цел те сътворили и кристалното сърце на планетата ни. Всеки един от тях доброволно се отказал от по една магия на защита, сътворение, любов и я вградил в гигантският кристал. Драконите очаквали че диаманта ще успее да попие и неутрализира цялата тъмна и негативна енергия, която изпълвала света на хората. Искали чрез него да пречистат людете, да пренастроят и въздигнат вибрационната честота на планетата.
Било обаче вече късно!
Човешките адепти обединили своите способности и желания и от общата им мислоформа се родил огромен Голем. Единствената цел на великана била изтребването на крилатите същества.
Това избиване продължило векове. Докато един ден на Земята останал единствено Рил - Кристалният дракон. Върховен адепт и последен от рода си.
Двата гиганта се вкопчили един в друг. Великана разкъсвал плътта на дракона. Със страшната си прегръдка пречупил гръбнака на Рил. Драконът пък чрез чистата светлина на божествената същност на света изпепелил каменното тяло на голема и го ослепил.
Вкопчени един в друг двамата с дни облитали Земята. Там, където капнела кръвта на дракона се раждали рубини, а от сълзите му се появявали планински кристали. Рил разбрал, че губи битката. За миг провидял бъдещето на хората и Вселената под властта на великана. Заплакал от безсилие и предсмъртна болка. И изрекъл Последната магия или Окончателното заклинание.
Същността на тази магия е отнемането на цялата сила на магичното от света в който живеем и заключването и в кристалното ядро на планетата. Само за един миг великана и хората изгубили способностите си да бъдат и чувстват божественото, съвършенното. Загубил своите сили и способности и Рил. Полетели надолу двамата с великана и се сблъскали със Земята. При удара оста на въртене се променила. Разтопили се ледените шапки, надигнали се океаните и моретата. Водите погълнали и пречистили сушата. Погинали много хора.
Там, където паднал дракона се появила планина. Тялото на Рил все още личи вкаменено, както и тялото на великана до него. Сърцето на Кристалният дракон се разтворило в кристалното сърце на Земята. От сълзите му се родили седем красиви езера. В памет на последният дракон оцелели от потопа хора нарекли планината РИЛА. И само малцина от нас, хората - посветени и пречистени, могат да усетят там бавният ритъм на сърцето на Дракона Рил:
ТУП-ТУП-ТУП....