светът отдолу гледаше,
гарнираше фалша със мляко.
а бОГ му се смееше -
млякото нямаше дом.
червените тополи в двора на гниещата къща на старата дама
правеха парти с крадливи слънца,
`таксита от вестници` чакаха вън
мъртвите гости, със нервни бедра;
съвсем хулигански водата танцуваше
над гнусната, зла, ефимерна шейна.
букетът бе връчен.
кафето - пак тъжно.
а паякът спеше...
сънува река.