автор: ANTARAH

Първият абас в Чуднево довлече Скирион.
Противна работа ви казвам. От скованата набързо клетка гледаше света в продължение на една седмица еднооко, еднокрако, едноръко, едно… всякакво чудище. Доста смръдливо и слизесто и не по-малко тъпо. Докато то се зъбеше пред Агората на Чуднево с единственият си мухлясъл зъб, Скирион, героят на деня разказваше в кръчмата като как така налетял в нивата си докато орал на някакъв кютук; как, когато го измъкнал отдолу му се совнало нещо подскачащо и скимтящо; как той в страха си го гепил и вързал подир воловете и как, кога съзрял що за дзвер е – си изповърнал карантиите.
Тогава във високоинтелигентния разговор вмъкна гласа си бай Диофеб Содома:
- Някога, кога деда ми почнал да строи в нивата ни атомния котел, имало тъдява таквизи чудища. Помня, че ми е разказвал кога бях още лакът фърфълък следния случай : Малко след като направил котела при него се явил баш – абаса, някой си Арсан и му рекъл – “ Вади ракията, дето днес я източи от казана си да се надпиваме. Ако ме надпиеш ще се пръждосам с все челядта си от нивата ти, но надпия ли те – ядрения казан ще е мой!”. Уплашил се дядо – зер, шега работа ли е да се надпиваш с дявола. Ама пипето му сечеше – нали затова му викаха Куцата лисица. Сипал на себе си ракия, а за Арсан абаса – спирт от първият контур на казана. Пили що пили – дор три дни. На четвъртия Арсан прежълтял, после позеленял, а на края съвсем котлен станал. Хванал се за стомаха и като търтил на север барабар с цялото си котило. Та така Чуднево се отървало от абасите. Та ми се чини, че туй нещо, дето е отвън на Агората ще да е Арсанов внук. Някак си хем синьо, хем зелено, хем жълто изглежда; па и поусукано и изчанчено от спирта, дето дядо му навремето е пил. Лигаво и недоправено.
Абаса живя в клетката седем дни. В началото на всички им беше интересно, тълпяха се и го подкачаха. Подхвърляха му хляб, месо, плодове разни, че и зеленчуци и още един куп вкусотии. Но тъпището дори не ги погледна. Само нещо странно и отнесено си мърмореше и скимтеше.
На третия ден то прихвана с единствената си ръка също единствения си крак, пъхна го бавно в устата си и търпеливо го заразкъсва с единствения си зъб.
На петия ден изяде ръката си също така бавно и търпеливо.
Когато на седмата сутрин Скирион мина покрай клетката на абаса чудището вече се беше самоизяло и на пода се въргаляше единственият му мухлясъл зъб.
Та тоя зъб Скирион вече толкова години носи в пазвата си за кадем.

ПОСЛЕДНАТА ТЕЛЕПАТИЧНА ПЕСЕН НА АБАСА НЕСОР ХVII – ЧОВЕКОЛЮБЕЦА

НесоР ХVІІ бе идеолог и водач на учението на интегристите. Загина в 334 год. след Апокалипсиса, опитвайки се претвори идеите си за едно общо и съвместно съществуване между абасите и хората. След смъртта му надмощие в управлението на Общността на абасите взимат изолацоналистите, предвождани от АрсаН VІІІ.

Философи – психостеници проектират това,
което некъдърни управници
превръщат упорито в живото-гробници
и където богове-олигофрени
балсамират нации презаблудени
чрез своята свята отнесеност.
Блокове морал се градират и наслагват
стигайки нейде си към купола – идеал,
който рано или късно рухва
ЗА ДА ВЪЗДАДЕ СПРАВЕДЛИВОСТ
на строителите си леворъки.
Сакати разбъркват хоросан от черни идеи
с които белосват челата
на пророци – несретници
понесени от тълпите към олтарите
на истински полуистини
ЗА ДА БЪДАТ РАЗКЪСАНИ
от други пророци – несретници,
които да предвещаят по карантиите им
собственото си разчленяване.

Светът си тече от запад на изток,
следвайки назъбения ход на Зеленото слънце,
хармоничен като оригването на алигатор
И ВСИЧКИ СА РАДИОАКТИВНО ЩАСТЛИВИ.

1993г