автор: ANTARAH

Печкар в крематориум се оженил.
Отишли с младата щастливка през меденият си месец на планина и наели малка хижа. Но не щеш ли – времето се развалило. Дъжд, сняг , пак дъжд, ветрове хладни. Събудили се на сутринта двамата, а по прозорците – ледни цветя, висулки по первазите, скреж на носа.
„Аз ще запаля камината!” – рекъл мъжа, увил се с едно одеало и излязал в гостната.
Минали два часа, а той не се обаждал. Взела жената другото одеало и тръгнала да го дири. Открила го пред камината по корем, целият в сажди, да издува бузи и да разклаща въздуха над гаснещите въглени.
„Една камина не можеш да запалиш!” – сопнала му се тя.
„Мога!” – изкрещял ядосано печкаря и я бутнал в камината.
Огънят лумнал с огромна сила!
Изтупал ръце печкаря и си казал:
„Те това му е солта на един огън!”


Нека да му повярваме – все пак е професионалист!

26.05.1991 г.