автор: ANTARAH

Един човекоядец му хванал цаката как да се прехранва.
Отишъл на зъболекар и отворил уста още в чакалнята. Минала сестрата: „Но какво ви е господине!” и бръкнала с два дълги пръста с нокти, оцветени в лак №16. Човекоядеца щракнал със зъби . Щрраак! И два дълги пръсти с нокти в лак №16, плюс годежен пръстен, златен, 18 карата поели по своят последен път към стомахът му.
Докторът, привлечен от писъците излязъл в коридора. Малко след това избягал с отхапана наполовина китка...
Така човекоядеца тръгнал от зъболекар на зъболекар. Събрал истинска колекция от пръсти, мечта на всеки хиромант. Дори успял да отхапе на един заплеснат по сестрата лекар ръката чак до лакътя.
Ала веднъж попаднал на шарлатанин. Вместо да бръкне както си му е редът в устата с ръка или поне с показалец, той му бутнал цял лингор. Започнало едно дебнене. Всъщност дебнел пациента. И в един миг му се сторило, че два пръста лазят по езика му.
„Шррааакххрссттт! А-а-а-а! А-у-у-у!”
Изревал човекоядецът и от устата му се посипали зъби, пълен комплект...

Сега се връщам от погребението на човекоядеца. Горкият човечец! Вече не можеше да се храни!


26.05.1991 г.