автор: PeterVan

Замина далече Големият син
и Малкият - също го няма.
И кой ли ще стъпи на моя пчелин
сред тази пустош голяма?

Затуй си говоря с пчелите, когато
ме жилят за греховете
или танцуват в нектарено лято
и кацат от цвете на цвете.

Понякога виждам една костенурка
как спира от нещо смутена.
Защо ли край мене често се мярка
посред тревата зелена?

И виждам съседската котка, която
се стрелва за миг и изчезне.
Какво ли й има, че хукна припряна
край Смока на припек полегнал?

Ах, Смока, големият Смок!
Светът от него се шашка.
Пред мен се изправя - сякаш е Бог,
с двуметрова дълга опашка.

"Ей, кротко! - му казвам:- Спри се, момче!
Акъла ми чак ще изкараш.
Виж, слънцето колко жестоко пече
и сякаш земята е скара..."

А той се разплита от сиво кълбо
и погва полските мишки.
Тогава си мисля само едно
с наивна дълбока въздишка,

че даже ОТЕЦЪТ на нашия Бог
самотен е с бащина рана ...
Затуй ще помоля Големият Смок:
Трети син да ми стане!