автор: stir

О Любов, която няма да ме изоставиш, на теб душата изтощена си полагам; живота, който ти принадлежи, ти давам във твойте морски дълбини да плава по-цялостен и по-богат.
О Радост, дето дириш ме чрез мъка сърцето си не мога да затворя дъгата проследявам по дъжда и чувствам истинната дума, че утро ще бъде без сълзи.

О Кръст, главата който ми повдигаш да полетя от теб не смея и да питам; в прахта оставям славата човешка мъртва и ето виждам: от земята процъфтява живот съвършен.

музика