автор: snowking

Разсъмването
е като разпятие.
Добрите дни
отдавна са отминали,
ако изобщо ги е имало.
И слънцето угрижено кърви
на хоризонта, който го няма.
А вместо облаци падат мъгли
и ангели,
но само
като зрителна измама.
Накъдето и да погледнеш -
тълпи,
поглъщащи личността,
смилащи
и после повръщащи...
Зрелища в пустота.

А земята ни с нас се върти,
ту светло е, ту тъмно...
Така било е и преди.
Ако е имало "преди",
преди да се разсъмне.