автор: secret_rose

Защо не ме докосваш с тишина...
не си ли Ти,
което слиза мълком
в най-тъмните предели на земята,
не си ли в служба
на Безкрайността...
в надира...

диаманта на ръката ми...

не е ли нашата любов
невидим свод
под който да преминем разцъфтели
в уханните градини на Живота...

... отвъд оковите
на благослова ми
отвъд пределите на същността...

Обичам Те...

в сърцето на затвора ми
опианено в силата на Вечността
и зад решетките на кръвни зестри
погълнали утеха и спасение.

О, мое тайнство,
никога не срещано...
ръката ми помилвай с единение.

­­­­­____________________________
"Гносисът не желае нито поклонение, нито обожание от богове и хора."