автор: agaq

когато любовта
отива
летящите надолу думи
като дъжд
преливат в тихи езера,

когато се бунтува
всеки трепет
изпъвал тяло като струна
в очакване на галещите утрини,

когато устните изпиват
натежалата тъма
и сенките случайно срещат се,
възпламенили парещи ръце

сбогуването просто немислимо е...