Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: mari4elimi
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14153

Онлайн са:
Анонимни: 563
ХуЛитери: 0
Всичко: 563

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Май 2024 »»

П В С Ч П С Н
    12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031   

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаАло, ало!
раздел: Разкази
автор: valchebnica

Мъж, останал без кола, е бесен. Жена в същото положение е още по-зле.
Ако не сте виждали истинска Баба Яга на метла или зъл демон, ето ви момента да ги срещнете. Мъка, мъка - и спринтово гримиране, и мрънкаво влачене на седем чанти с две ръце, и фучене, и цветисти каруцарски благословии...
Та в такава демонична ситуация изпаднах и аз. Наложи ми се да чакам пипкавите мъжаги в прословут автосервиз да излекуват болежките на смарагдово зеленото ми пежо. Дотогава трябваше да вляза в ролята на смачкана франзела в трамвай № 5. Романтика и аромати сутрин и вечер обвиваха измъченото ми телце, стоически понасях стъпването по ботушките ми и прегръдките на непознати ръце при всяко изненадващо спиране. В мислите си линчувах хората наоколо, но доброто ми възпитание отвръщаше с опрощаваща усмивка на нескопосаните извинения.
От няколко дни редом с мен пътуваше възрастен чудак с изтъркан редингот и петносано, загубило цвета си бомбе. Едната му ръка неизменно стискаше дипломатическо куфарче, привързано с връвчица, от което се показваха водопроводни ключове, всякакви размери триони и навити на тръбички вестници. Другата ръка беше още по-загадъчна. В нея кротко си стоеше стар метален будилник с камбанки. От време на време пришълецът от друго времево измерение пускаше куфарчето на земята и навиваше старателно ключето на будилника. След броени секунди се разнасяше напорист звън. Той вдигаше часовника до ухото си и с глас на прилежна секретарка провеждаше един и същ разговор. „Ало? Да, аз съм. Пътувам в трамвая. Скоро ще съм при теб.” Замълчаваше да изслуша отговора на несъществуващият събеседник и след кимване с глава, довършваше: „Добре, ще бъда внимателен!”
Първият път тази случка предизвика съчувствената ми усмивка, вторият път ме накара стреснато да се огледам и да потърся реакциите на останалите пътници, третият – да потреперя от страх, че съм попаднала във филм на Хичкок. Но когато след поредна недоспала и изнервена сутрин видях пускането на куфарчено и ръката, повдигаща будилника, не издържах. „Господине, това, е обикновен будилник! Престанете вече да дразните хората със звънеца си!” Не последва отговор. Дори с поглед не ме удостои. Стоеше си вглъбен, с вид на английски сенатор по време на сесия. Историята продължи по познатата ми схема. Скърцащо навиване, търпеливо изчакване, звън. И познатото ми: „Ало?” Вече бях от бясна, по-бясна. Очите ми хвърляха такива искри, че можеха да подпалят и Райхстага, ако беше наблизо, когато дочух: „Не, имате грешка. Госпожо, вас търсят.” Протегнатата ръка на странника се беше насочила към мен заедно с критичните погледи на двайсетина пътници. Взех будилника, допрях го до ухото си, но нищо не се чуваше. Тогава се развиках: „Я млъквайте всички, нищо не мога да чуя от вас!” ....
Събудих се от собствения си глас. Едва дочаках следващата спирка и изкривената ми усмивка се изсули през още неразтворената докрай врата, след нея се влачеше шлейф от съчувствено мълчание.
Казват, че където има две къщи, в едната живее поне един кротък луд. На такива и господ помагал.
Та, приемете от мен приятелски съвет. Ако колата ви е на ремонт и ви се наложи да използвате градски транспорт, в никакъв случай не се обръщайте по посока на каквото и да е звънене. Току виж и вас ви потърсил „Горния”.


Публикувано от alfa_c на 06.04.2011 @ 13:54:46 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   valchebnica

Рейтинг за текст

Авторът не желае да се оценява произведението.

Р е к л а м а

Северозападен монолог
автор: LeoBedrosian
1548 четения | оценка 5

показвания 39314
от 50000 заявени

[ виж текста ]
"Ало, ало!" | Вход | 2 коментара (4 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Ало, ало!
от Hulia на 13.04.2011 @ 19:56:47
(Профил | Изпрати бележка) http://liternet.bg/publish17/ul_paskaleva/index.html
Ало, ало, теб търся, valchebnica!:))) Харесах разказчето и... тъжно ми стана.


Re: Ало, ало!
от VALCHEBNICA на 15.04.2011 @ 21:40:54
(Профил | Изпрати бележка)
В живота тъжното и смешното вървят ръка за ръка. Уж се смеем, а току виж сълзите ни потекли... ШаренИя!
Благодаря, че се отби и прочете, Ули! :))


]


Re: Ало, ало!
от mariniki на 13.04.2011 @ 21:48:04
(Профил | Изпрати бележка) http://mariniki.blog.bg/
хубаво написано...и тъжно...
прочетох, съпреживях..
сърдечен поздрав, вълшебнице..


Re: Ало, ало!
от VALCHEBNICA на 15.04.2011 @ 21:43:51
(Профил | Изпрати бележка)
Хубаво е, когато човек съпреживява чуждото - и веселото, и тъжното. Значи душата му е богата.
Поздрави и за теб, мила Мариники! :))

]