автор: Solara

Когато Земята се обърне
да си вземе сбогом със нощта,
на кобила бяла ще препусна
да избягам от миража на съня

Слънцето ще ме облее нежно
с водопад искрящ от светлина
Ще поема с глътка въздуx
преродена аромата на деня

Ще изтичам закачливо
по пътеката на мислите ти,
без да те събуждам тихо
да ти се любувам истински

Зората ще ни приласкае
с прегръдки топли и лъчисти
и в аурата на желанието
грехa ни минал ще пречисти