автор: Volter

Къща от кирпич - дигната метър от земята.
Кат с две стаи по петнайсет квадрата и още толкова сачак.
Кара таван, наковани тънки дървени летви, замазани с вар.
Пода пръстен.
През месец баба го замазва с черна лепкава кал.
Пода изсъхва и тогава се усеща хладния мирис на прясна земя…
Чак тогава баба просва върху пода дебел хасър.
До вратата оставаше около два квадрата незастлано.
Ако някой влезе с цървули, да не стъпи върху чистата постелка.
Тук, върху четери кирпичени тухли е печката.
*
До печката, отляво на вратата, одимено малко дървено прозорче.
Отляво на вратата, до тавана, голям дървен долап.
Място за хляб и посуда: тиган, тенджера, калайдъсани сахани…
До долапа е възсръба - скован на две нива гардероб.
Дървена конструкция, без врати, с платнена завеса, опъната на връв.
Тук прибираме всички дюшеци и завивки – и зимни и летни.
Вечер ги постилахме върху хасъра и се боричкахме на меко…
Върху тях спим - баба, дядо, ако не беше на саите, аз и двете сестри.
Завивките - дебели вълнени юргани, а лятото памучени черги.
Възглавницата обща - за петима.
На стената срещу вратата в дясната половина е малкия долап.
Място за учебници и книги за четене.
*
Пишехме и четяхме легнали по корем върху хасъра.
Каменната плоча и калема бяха история – пишехме с писец и мастило.
Сядаше се на колене, върху пода – имахме само едно трикрако столче.
Нещо като семеен трон…
На него сядаше баща ни, когато го нямаше дядо.
Отляво на малкия долап виси кандилото!
Задължително се пали в неделя и всички църковни празници.
Отляво и по ниско е окачена стъклена газена лампа.
*
Всяка седмица баба замесва тесто за десетина самуна хляб!
Под нощвите постила памучен белезникав месал.
Запасва чиста престилка и коленичи върху малка възглавница.
След като замеси тестото го покрива и оставя да „втаса”.
После го оформя на големи двукилограмови самуни.
Нарежда ги върху постлана четирикрака дървена поставка.
Накрая ги хвърля с дълга дървена лопата в обгорялата фурна.
Самата фурна беше изградена в дъното на сачака.
*
Сачака е нещо като веранда с дървени парапети отпред.
През лятото го ползвахме за трапезария – тук вечеряхме.
Той е преход към другата стая – спалнята на мама и татко.
Тук имаше двойно легло с големи бели табли.
Беше подарък от вуйчо – прочут дърводелец.
До вратата дървен гардероб с врати.
В него стоеше и големия дървен куфар с „требовни „ документи .
Прозорчето отвън беше с хоризонтални железни пръчки.
Тази стая беше и гостна – тук преспиваха роднини дошли на гости.
Тогава майка и татко идваха в нашата стая.
В тази стая беше нежелателно да влизат децата.
*
Отдясно на къщата са хамбарите.
Три огромни дървени гьоза.
Всяка година се пълнят с царевица, ечемик, пшеница…
Оттам с тенекиен шиник зърното се сипва в чували!
После дядо ги откарва с волска кола на Пейковата мелница.
Под сайванта, между хамбара и къщата е 500 литровата каца.
Всяка есен тъпчим боси гроздето и се наливаме с шира…
През зимата възрастните точеха червено вино...
Бяло вино не се правеше – бялото грозде беше само за ядене.
*
Отпред и отстрани, лицето на къщата е ослепително белосана.
Пред нея, под вековен орех, се кипри дървения кладенец.
Откъм улицата стърчи клозета…
Изплетен от тънки дрянови пръчки, измазани с кал.
В дясно от къщата са сгушени дама за животни и свинарника.
Зад къщата, от бял камък се извисява плевника.
Всички постройки са покрити с ръжанка!
Само къщата и плевника са покрити с прости керемиди.
Зад къщата е хармана.
Тук снопите се развързват и мачкат с колендро…
После се вършеят с диканя теглена от вол или кон.
Накрая сламата се прибира в плевника…
Зърното се триори на ръчна веялка и изсипва в хамбарите.
Имота е ограден с дървени колове, нанизани с дебел слой карачелия.
Тук съм се родил.