автор: ivliter

Платното е бялото поле за новата ми мисъл, за топлата вълна на вдъхновението ми. Аз с четката си го докосвам с благоговението на селяк, докосващ буца пръст напролет, когато черноземът се събужда за живот, когато трябва да се сее.
С очи разсявам огнените багри на страстта си към красивото и виждам как насреща овошките източват тънкостволите снаги, как те с неугасим копнеж към слънцето, с напъпилите свои клонки от пролетния вятър, ми кимат дружески, изпълнени с надежда, и сладостно предчувствие за плод. Под тях, реката уловила образите им в красиви сини отражения ги грабва и иска да ги отнесе в албума си, като подарък на далечното море. Над нея облаците в утринна позлата извършват мълчаливо своето поредно тайнство, което само посветените разбират – един обред за съпричастните към техните възторзи и копнежи. Лозята, стъпили на хълма голочел, в утринната си прозявка се изправят. Раздвижени от лекия ветрец, те правят гимнастическите упражнения със същото старание , с което аз рисувам. В движенията им усещам, как бликащата сила на живота надава вик, и виждам как крачи Трифон Зарезан с венец от пръчки лозови и бъклица в ръка, към огнения хоризонт на идващия ден, съпътстван от езическия танц, на палавите пролетни вихрушки. Ситнят, ситнят след него багрите на моята картина, да стъпват искат в неговата диря, под такта на изящната мелодия на ранобудните запели птици, в една искряща, весела картина-пролет.