автор: sonnic

Голям съм карък! Нищо при мене не става от раз. Майка ми казва, че късмет съм нямала. Ами как ще имам като ме е родила в последния ден от седмицата късно вечерта, в последния ден от месеца! Преди мене хората вземали, вземали от кацата с късмета, а за мен съвсем нищичко не останало.

.
Като си замисля колко големи мечти имах, еееех! А какво стана?! Е, някои се сбъднаха, но трябваше да пробвам втори, трети...енти път.
Като малка мечтаех да яздя кон (като Пегас,например!!!). Да се нося с него като вихър, гривата му да се вее, а копитата му да чаткат, та земята да се тресе. Не стана...яхнах магаре. А то, колкото и да го молех и ругаех, колкото и да го пришпорвах, пристъпваше кротко, кротко...Не хукна моето магаренце да галопира, но шамар от дядо изядох заради него. Гледам в един много горещ ден нещо черно като маркуч виси от корема му. Изплаших се за бедното ми магаренце и тичам да информирам дядо. А той си говори с друг дядо и се прави, че не ме чува. Развиках се с все сила и... си изкарах един шамар, та ушите ми писнаха.
И в гимназията не влязох от първия път, и в университета, че и ученическата ми любов ме заряза и се ожени за друга. Ама, нейсе, измамих го пустия му късмет и взех, че пристанах на добро момче - точно на първи април. Ей тук ми провървя, живяхме си добре, но момчето ми неочаквано отлетя към небето и ме остави сам самичка като кукувичка...
Цял месец умувам какво да напиша, та да спечеля конкурса, да пристигна триумфално във Варна, а там... да срещна страшен морски вълк. Но нищо не ражда кухата ми глава. Чета и препрочитам в сайта, ще ми се да изплагиатствам поне някоя идеичка, но не става и не става. Пийвам си ракийца и се мъча не да си броя щастливите дни, а да си спомня имала ли съм такива. На отличителни белези не разчитам, щото са много бодливи...Сексът нещо го няма, че то за него трябват двама, наркотици не понасям, остана ми за успокоение да слушам рокендрол. Печката ми не само не ми говори и не ми прави номера, ами съвсем ме заряза. Охльовите се свършиха – изготвих ги с ориз, задушени, панирани...Нямам червена пижама, но ще взема да си купя и ще седна да чакам принца, не с мерцедес, а с колесница, теглена от шест лъва, да долети като вихър. Ако и това не стане, щом пукне пролет, вземам палатката, спалното чувалче, ракийката и винцето и отпрашвам в Ордена на обраните круши. Да не мислите, че ще се откажа да опитвам пак и пак?! Не, варианти много...имам опит!
Ей, да не вземете да гласувате!!! Нали знаете вече, че нищо при мене не става от раз. Ще ви сигнализирам, когато му дойде времето.