Ще отпразнуваш всичките ми смърти.
Черешови са-помниш.
Бесилките във мене и сега са много.
И черната тъга, окъпала зениците
ще пада като сняг по твоите ръце.
А маковете по гърдите ми
ще завалят като сълзи по устните.
И тялото ще се огъне като лък,
за да докосва и жадува.
Днес се ражда ехо от любов,
а върху мене тегне смърт
с душата на череша.