автор: naslajdenie

Когато някой се почувства изоставен,
душата му макар и пълна със стремежи...
започва да пустее и да драпа...
Да вярва ли отново?... Или да избяга?
Да скрие ли душевната си болка дълбоко -
там, гдето пълно е със празнота?!
По пътя, който трябва да поеме,
очаква ли я същата беда?
Да тръгне ли напред? Да спре ли?....
... да забоде ли тя отровната стрела
в останалата малка живинка, която всеки миг душата ще напусне?
... тя тръгва...
отново сама.....
отново малко жива в очакването на това,
което онзи пак ù обеща...!
И търси го!
... но докога ли?
Колко пъти може още да остава тя сама?
... и колко още онази малка светлинка
ще тлее във душата на самотната душа...?