автор: nikoi

Ще призная пред тебе и днес, че съм страшно щастлива.
Ще помахам с шинирана здраво с усмивки душа.
Днес е празник, човече. Недей да ме гледаш накриво.
Най-големият празник за нас. Излъжи, че греша.

Колко много добри и безгрешни и слънчеви хора
(като нас) втурват в делника своя живот подреден!
Как наднича едно портокалово слънце в прозореца,
предвещаващо лек, безметежен и песенен ден.

Измори ли се вече от многото розови думи?
Пак започвам да правя това, дето най-го умея-
ще мълча. Няма нужда от моите звуци и шумове
тази малка вселена, в която напук си живеем.

Ще изплача смеха си, все още от никой нечут,
ще посипя след себе си прах от строшени тъги.
Днес започнах да мисля, че господ е нечий шут,
а ние сме несполучливите му шеги.