автор: krist

Кхъ, кхъ… Пумози Бог… аз тъковъ…
ни съм ут тук – ду`дох ут другу селу…
Пручетух зъ Крътунци и въ молъ
`ъф крайнътъ ви къщъ `ъ съ зъселъ.

Как`о м`съ случи – с`я шъ ви убадъ,
кой врашки* вятър тукъ мъ дувя,
с къруцътъ дет` тамъ нъ съм спрялъ,
с чиизъ ми и бабин`тъ куза..

Приди гудинъ съ ударих у главатъ,
кът` съ събудих и съ случилъ белА,
са чух чи веч гуворъ кът` нисвяснъ –
и саму ямбуви, хурейови рида.

Како ми съ кукорити утсрещъ!
`ъф стихуви ми беши `сякъ думъ,
А кът идосъм съ – дъ ни си ми насрещъ –
запявъх песин кът съфсем бизумнъ.

Търпяхъ мъ съселянити достъ –
идна гудина (ама пет пъти мъ бихъ).
Мъ къндидатствъх за нъ кмету постъ
утднекни** … и ут селуту мъ изгунихЪ…

И ей мъ нъ – ъф цялътъ ми прелист –
изгнаницъ биздомнъ, бизидейнъ
(ут мен ни ставъ вечи чеп зъ зели)
въ молъ ъф Крътунци дъ живейъ…

(Закоту четух гу ъф интирнетъ –
Мудерну селу – с лудницъ и `оримаг.
Си мислъ, чи ши `одъ и ъф двети
пуръдищото и ъф двети съм тълант…)


врашки*(диал. ут наши селу) – от «враг» - недобър, напра`у пруклет, дявулски
утднекни** (диал. пак ут наши селу) – не вчеръ, не онйъ ден, ми приди тува