На Земята в тъмнината
се преплитат двата свята
Мръсни сме наяве и обречени
Мислите ни в кал са спечени
Със сърца пустинно пресушени
ветровете заличават стъпките,
оставени по пясъка на времето
от пробягалото мимолетно щастие
Не умеем страстно да обичаме
Cпотаенo упоени мразим истински
C болка като единаци вълци вием
Нежността изтича между пръстите
Крием се от всички в тишината
Жадуваме с копнеж Луната
Да откраднем също като нея
малко светлина в душата