автор: barona_36

В живота ми нерядко е било
да се защурам нейде в необята,
но тази дето ми постла легло
и слънчев лъч през рамото ми мята...

...пак вейва лъх от изгревни треви,
а щом зад облак моят ден се вкисне
прикотква и с очите си лови
дъжда и тайните му стъклописи.

И Бог се прави ужким на зает,
но хвърля по едно око надолу,
където зад един градински плет
жена се къпе, сянката й гола...

...из здрача гъст сияния кълби,
един със друг предметите сближава,
додето в мен любовните тръби
не екнат в нейна чест. Или прослава...