автор: naslajdenie

Защо да не мога сега да те прегърна?
Защо не повярваш,че аз съм онова,което вдишваш всеки път,когато притвориш устни,когато те карам да се усмихваш?
Защо да не мога да ти се доверя като видя дълбокото отражение на възможността-ТИ да ме докоснеш точно там,където аз все още не съм успяла да достигна?
Защо ровим плътните,мъгливи,мътни спомени на едно близко минало...,заради,което ме има мен сега-и ти пиша това и теб...,докато го четеш?
Защо намирам красота в жълтия цвят ,който така мразя в реалността...,а го виждам всеки път,когато затворя очи ......-ти пристъпваш зад мен и тайно поднасяш букет от горски-ПОДЯВОЛИТЕ НАЙ-ЖЪЛТИТЕ горски цветя,които наистина ухаят по-прекрасно и от изкъпаният въздух секунди след като се е изляла мокра буря и е омила мръсните ни тела и умърсените устни...?
Защо всеки път тъкмо,когато осъзная,че ти си моето най-красиво изживяно въображение-ставаш все по-специален и все по-реален от преди?
Защо трябва да пиша това като можеше сега да сме избягали,двамата-там....и сега да пиша с очи по теб и да ти казвам без думи как обожавам чувството да обичм аромата на жълтото,когато ти си зад мен и мечтаеш....