Няма място за укори стари.
Беше сън, приютен от нощта,
а безумството гложди и пари,
и страни, и забравя света.
Беше сън, приютен от надежда,
и от гняв и разбити мечти.
Бе молитва, която отвежда
към опасни за мен широти.
Беше ти, изтъкан от забрава.
Бе целувка, която горчи
и безсрамно, нелепо прославя
всеки блян, що високо хвърчи.
Бе магия, която пропива
тъй дълбоко, че белег дори
не оставя и бавно убива,
ала тъй, че сърцето гори!