На Антония
Ти, мой жадуван блян- светъл лъч в тъмнината
Отдадох ти се до грам, без да чувам мълвата...
До полуда се влюбих. Пих животворна вода...
Разума си загубих. Всичко било е лъжа...
Как да те преболея? Късчета си как да сбера?
Кажи ми, как да посмея да повярвам отново
във любовта?!