автор: 6turec

Вчера дъжд валя в гората
и се напои земята.
Слънчев лъч сега проникна.
Малка гъбчица поникна
и от слънцето огряна
беше тя като засмяна.
А чадърчето красиво
се поклащаше игриво
с капчици роса обляно,
на едно краче подпряно.
Малко зайче я съзря
и до нея то се спря.
С таз "красавица голяма"
много ще зарадвам мама.
Ще направи тя чорбица
за добрите си дечица.
Зайчо пънчето прегриза
и доволен се облиза.
Ето, вече наближава
чува се и зайча врява,
значи в къщи са си всички
мама, братчета, сестрички.
Ала точно пред вратата
строполи се на земята,
че стомахът го присвива,
целият се в пот облива.
„Ох, каква беда голяма” –
гъбата съзира мама
и се втурва през гората
за да търси тя козата,
млечице да и даде,
зайчето да отърве.
………………….
Зайчо бързо се оправи.
Няма вече да забрави,
че гъбите тъй красиви
не винаги са ядливи.