автор: ednaotvas

Жадно и прималяващо бавно.
Изгарящо.
Докосвам
с моите
устните ти.
Докато пламнат.
Изпепеляващо е.


Потъвам в очите ти.
В средата на зениците.
Навътре.
Приближавам безкрая ти.

Ръцете ти ме привързват към теб.
Неразривно. Неразделно.
Коленете ми
те обвиват
и потегляме.
През морето.
Към Другостта.

Стихии и бури
ни подхвърлят,
като черупка от орех,
побрала единствено лудостта.

Не достигаме бряг.
Твърде силен е вятъра
и би ни разбил при допира с него.

И ще плуваме двамата
в океана ни.
Винаги.
Без покой.
Потопени в оранжево.
Неспирно.
Почти заедно...