автор: blagae

Знаеше, че не може да продължава така, че трябва да спре. Че рано или късно ще съжалява и много ще страда. Но точно сега не можеше и не искаше да спира. Искаше това сладко мъчение да продължи. То я беше обсебило, беше я подчинило изцяло на волята си. Беше я превърнало в кукла на конци. Не можеше да мисли разумно. Движеше се като в транс. Не я интересуваше нищо друго.
Знаеше, че е обречена още онзи първи следобед, когато го видя там на плажа. Няколко студенти бяха излезли на разходка. Групата беше доста разнородна. Но той се открояваше. Не само, защото беше чужденец, а и защото излъчваше сексапил с всяка част на тялото си. Беше гол до кръста с прилепнал бански. Бронзовият тен на кожата му не беше в резултата на слънчевите лъчи. Беше естествен. Всяка фибра на тялото му носеше сексуален заряд. А като я погледна с черните си очи на хищник, разбра, че е изгубена. До вечерта я беше омагьосал, без дори да се доближи до нея. Когато се разделяха го погледна с такова желание, че той се разсмя от сърце. Не й се бе случвало никога преди. Не бе изпитвала досега такова първично привличане. Знаеше, че няма да издържи дълго. Трябваше да бъде с него. Затова продължи да идва всеки ден на плажа. Останалите не й допадаха, но се принуди да ги търпи, само и само да бъде близо до него. Но той я държеше на разстояние. Провокираше я, съблазняваше я, караше я да го желае все повече и повече, но не я доближаваше. Играеше си с нея. И това я подлудяваше. Беше овладял до съвършенство езика на прелъстяването и го използваше безотказно. Насочваше точно стрелите си и ги забиваше в нея, разкъсвайки я от желания. Съзнаваше какво въздействие има върху нея и го използваше целенасочено.
Когато една вечер, след като всички си тръгнаха, й даде знак с поглед, да го последва, не се колеба и за миг. Отведе я в една изоставена барака близо до плажа. Влязоха през прозореца, на който липсваха стъкла. Вътре имаше старо пружинено легло с изтърбушен душек и протрито одеало. Тя се разтрепери още преди да я е докоснал и той се разсмя.
- Полека, скъпа, не бързай толкова.
Тя също се засмя.
- Много си лош. Не ме карай повече да чакам.
Но той продължи да я измъчва. Докосваше я преднамерено бавно. Сетивата й бяха толкова изострени, че усещаше всяка ласка като огнено изгаряне. Тялото й беше като запалена факла. Ръцете и краката й трепереха, а главата й бучеше. Имаше усещането, че всеки момент ще припадне от желание. Наложи му се да я успокоява, за да могат да продължат в едно темпо. Когато наближи краят, той заглуши с целувки виковете й. Знаеше, че тя не се контролира, а не искаше някой да ги чуе. Беше я завладял напълно. Беше изцяло в негова власт. Само един път беше с него и вече беше готова да му бъде робиня за цял живот. Не бе мислила досега, че сексът може да я завладее до такава степен, че да стане зависима от него.
За своите двадесет години Мая нямаше голям опит. Беше открила секса преди две години, но първите й впечатления не бяха много добри, въпреки че партньорът й имаше опит в тези неща. Или не беше подходящият човек за нея, или не си направи труда да разбере от какво има нужда тя. След това се бе срещала с още двама свои колеги от университета, но и с тях не беше по-различно. Вече си мислеше, че сексът не е чак толкова хубаво нещо, колкото го описват в книгите, когато отиде на онзи плаж и срещна Хари.
Двадесет и петгодишен, студент последна година, Хари беше от онези хора, които въпреки младостта си знаеха какво искат от живота и как да го постигнат. Не правеше нищо без преди това да го е обмислил добре. Беше дошъл на обучение по една програма за сътрудничество между двете страни и след дипломирането щеше да се върне в родината си. Естествено не му бяха чужди забавленията присъщи за годините му. Още от най-ранна младежка възраст беше разбрал как въздейства върху жените и се възползва от това. Усъвършенства езика на тялото си и когато срещнеше жена, с която искаше да бъде, пускаше в действие всичките си оръжия. Но никоя друга не беше откликвала така, както Мая. Пожела я още като я видя там на плажа. Можеше да я има много по-рано, но реши, че иска тя да го желае повече от всичко на света. Защо да не си достави удоволствие, доставяйки удоволствие и на нея. И успя. Едва не я доведе до лудост. Усещането беше невероятно. Беше като глина в ръцете му. Толкова мека и топла и толкова чувствена. Готова да експлодира при най-лекото докосване. И беше негова. Знаеше, че може да я има винаги, когато пожелае и това му даваше власт над нея. Реши да не я търси няколко дни, за да засили интереса й.
Когато на другия ден не го видя на плажа, се притесни. Не знаеше къде да го търси. Нямаше представа къде живее, нито каква специалност учи. Не знаеше почти нищо за него, а не искаше да пита останалите. Продължи да идва всеки ден на плажа, но когато и на третия не го видя, започна да се отчайва. Нима не я искаше вече, а тя имаше такава нужда от него. Как ще живее без него? Нима никога вече няма да изпита такава изгаряща страст. Не разбираше, защо и показа Рая, а после я хвърли в Ада. По-добре да не й беше разкривал, че съществува такава наслада. Тя беше доволна в блаженното си неведение. А сега... Непрекъснато мислеше за него и за желанието, което пораждаше в нея. Сънуваше еротични сънища и се събуждаше плувнала в пот. Не можеше да мисли за нищо друго.
Когато на петия ден Хари се появи, тя беше готова да скочи и да се хвърли на врата му пред другите. Усетил състоянието й, той я спря с поглед и тя се подчини. Едва дочака до вечерта. Когато я отведе в бараката, се хвърли в ръцете му премаляла. А когато я докосна се разрида като дете.
- Шшшт, шшшт, тук съм, с теб съм.
Положи я на леглото и започна да я целува. Бавно взе да сваля дрехите й и тя простена.
- Какво сладко мъчение е да съм с теб.
- Зная, скъпа, зная.
Все така бавно продължи да я изучава с ръце и устни, и тялото й омекна. Нямаше сили дори да отговори на ласките му, но и той не очакваше нищо от нея. Искаше я така, напълно отдадена, зависима, безволева. Това му даваше пълна власт над ситуацията. Знаеше, че след това ще го желае още повече и тогава ще получи своето удовлетворение. Скоро я доведе до кулминация и отново заглуши виковете й с целувки. Даде й малко време да се съвземе и отново поднови играта си. Този път тя му отговори. На свой ред започна да изучава тялото му с ръце и устни. Но той се владееше много по-добре от нея. Изчака и двамата да са готови и тогава се сляха. Наистина удоволствието беше много по-голямо.
- Е, скъпа, заслужаваше ли си чакането?
- И още как, но моля те, не ме карай повече да чакам. Не мога и минута без теб.
Той се засмя.
- Не се тревожи, скъпа. Няма повече да чакаш. Ще се виждаме всеки ден.
- Наистина ли? Нали няма да ме зарежеш пак?
- Разбира се, скъпа, разбира се.
Когато много по-късно си тръгнаха, тя отново го попита, ще се видят ли на другия ден, като че ли не вярваше, че това ще стане, той отново я увери, че ще се видят. И наистина видяха се на следващия ден и на по-следващия и на още по-следващия. Той измисляше нови и нови начини да й доставя удоволствие, а тя ставаше все по-зависима от него. Започваше да трепери още като го види и много трудно се контролираше, когато бяха на обществени места. Изгаряше от желание по него и денем и нощем. Знаеше, че рано или късно трябва да спре. Знаеше, че наближава моментът на дипломирането му, моментът, в който ще си тръгне. Но не искаше да мисли за това. Не искаше и не можеше да се откаже от него. Той беше като наркотик за нея. Опияняваше я, подлудяваше я, караше я да губи контрол. Но това й харесваше.
Мая нямаше приятели, нито роднини. Не споделяше с никого какво изпитва. Нямаше кой да я посъветва, на кого да се опре. Живееше само за Хари и чрез Хари. И него това го удовлетворяваше. Но знаеше, че когато си тръгне, не може да я вземе със себе си. За сега обаче положението го устройваше. Имаше една напълно отдадена жена, която задоволяваше всичките му желания и му доставяше голямо удоволствие. Освен това беше напълно зависима от него, което му даваше сигурност, че никога няма да потърси друг. А апетита й за него непрекъснато растеше. Колкото повече я въвеждаше в изкуството на секса, толкова по-страстна ставаше тя. И толкова по-добре задоволяваше желанията му.
Всичко това я изтощаваше прекалено много, защото откакто се срещаше с Хари, нито ядеше, нито спеше като хората. Заряза и следването. Беше й все едно дали ще завърши образованието си. Искаше само да бъде с Хари. И когато моментът на раздялата настъпи, тя изпадна в истерия. Започна да плаче, да го умолява да я вземе със себе си, дори посегна на живота си. И той разбра, че е прекалил. Знаеше, че не може да я зареже така. За да успокои съвестта си я заведе на психиатър. Настаниха я в клиника за лечение. Успокоен донякъде той си тръгна. Но след две години се върна. Не беше успял да я забрави, а и не намери друга, която да отговаря с такава страст на ласките му. Потърси я в клиниката, но му казаха, че вече се е излекувала и не е при тях. Разбра, че се е върнала в университета и е възобновила обучението си. Зачуди се дали има друг мъж в живота й и реши да я попита лично. Един ден я изчака след лекции. Когато го видя за момент забави крачки, но бързо се съвзе и се приближи.
- Здравей. Какво правиш тук? Мислех, че си в родината си.
- Бях, но се върнах. Исках да те видя.
- Защо?
- Липсваше ми.
- Хари, моля те, недей. Не го прави отново. Тъкмо се научих да живея без теб.
Той се усмихна криво.
- Разбрах. Но аз не се научих да живея без теб.
Тя отново го спря.
- Недей! Ти винаги си могъл да живееш без мен, така че няма нужда да ме лъжеш.
- Мая, зная, че постъпих лошо и нямаш причина да ми вярваш. Но аз наистина имам нужда от теб.
- Стига, Хари. Остави ме на мира. Намери си друга играчка.
И си тръгна. Не му даде възможност да каже нищо повече.
Той дълго стоя загледан след нея, припомняйки си всички тези мигове, в които бяха заедно и които никога повече можеше да не се повторят. И разбра колко много е загубил. Даде си сметка, че всичко, което е постигнал, няма значение, щом няма с кого да го сподели. А той искаше да го сподели само с Мая. И реши да си я върне отново, но този път не като обект за сексуални развлечения, а като равноправен партньор. Отне му малко повече време, отколкото предполагаше, но накрая успя.
Двамата се ожениха веднага след дипломирането й. Скоро след това заминаха за родината му, за да работят рамо до рамо, да отглеждат заедно децата си и да изживяват все по-нова, бурна и неудържима страст.