По пътя ни често вятър ни брули
и бури разклащат стабилни нозе.
Животът ни, сякаш, низ е от нули,
с отмора за малко на свити криле...
А тича безспирно Време в косите
и белези слага по наште лица.
Прибоят на чувства, нейде в душите,
нетленно поглъща разбити сърца...
В борби и тегоби Залезът вехне.
Надежди последни ни опват страни.
Бледнее мисъл и мозъкът крехне,
и бриз ни понася на ледни вълни?!...