автор: starozagorez

Нощта като ранена черна птица
бавно ляга върху покривните плочи.
Изчезват плевнята и старата черница
и само ручеят там някъде клокочи.

Заспа и къщата в уютната си люлка-
долчинка мека сред Балканските баири.
Пригонва вятърът рой мигащи светулки
и за хоро чевръсто над хармана ги събира.

Безбрежно влюбен в първата си булка
щурец неистово и задушевно свири.

И аз заспах под горските милувки,
защото в мене тихо болката умира.