автор: ivliter

Как весело се гонят сянката и светлината в огряната от слънце улица. И в ъгловата къща срещу мен, достигат до апотеоза си. Така е хубава фасадата й цветна, с терасата обкичена с цветя.
И в най-голямото от тях се спуска медоносната пчела на слънцето. От цвят на цвят жужи и от трептенето на нейните крилца извира светлината – блести в стъклата на прозорците и озарява козирката с усмивката си лъчезарна. Подмамено от нея на терасата излиза едно момиченце – самото то е като второ слънце. От русите му златни плитки се стича топлина към сенчестото в улицата, от устните му пролетния аромат извира, лицето му е огледалото в което животът себе си оглежда. На плитките му пърхат като пеперуди на надеждата две хубави копринени кордели. И от терасата си слънчева, детенцето издухва своите мехурчета от пяна, изпълнени с дъха и със смеха му, с невинността и добрината на сърцето му. И виждам аз как всяко от мехурчетата бляскави политнали надолу избира своя минувач. Едно от тях се пуква на челото ми, а други две на раменете ми се спират, обливат ме в загадъчната светлина на някакво вълшебство, с което се надяват, да ме направят по-добър, към по-добро да променят света. След следващото тръгвам, да търся щастието си в усмихнатото утро.