автор: desert_inrose

безсънието е
проклятие
и дар
на ветровете
извикал всички
преродени страхове

будна съм
не спя
но пак сънувам
съня на своите осиротели богове

отрекох се от тях
а ги създадох –
моят разум ги повика на живот
у мен

пъпната ни връв отдавна е прерязана
но делим
общ покрив-небосвод
в кварталната вселена

в будността си
досънувам страховете
на моите осиротели
дъщери и синове –

не ще оставя да изкупват греховете ми...
спи ми се
отрекох
но съм в инстинктивен плен