автор: galiakara

На стръмна скала съм.
В нозете ми - сърдито море
зад мен - страховита пропаст

Кой път да избера?
и двата смъртно опасни...

Как да продължа?

Да можех като
Бога
чудеса да творя...
Стихията морска
в длани да обуздая.
Скалата да превърна
във вълшебен килим
и с него да отлетя...

Време е да реша!

Вълните набират
сили нагоре.
Миг още- ще ме
грабнат в прегръдка
Тъмни облаци
се снижават
стъпка по стъпка
към хоризонта.
Поглъщат го...

Ято птици
от нейде се връща...

Господи,моля те!
Не ме оставяй сама!
Дай ми само крила
Като жар- птица
в своя приказен свят
да отплувам...
Жива съм! Летя!
Всевишни Боже,
БЛАГОДАРЯ!