автор: galiakara

Брат му нямаше представа къде може да е, но обеща да се обади до техните и да й позвъни.
Теменуга се върна в дома си, седна пред компютъра и си пусна един от любимите си стари филми, който беше записала на диск- Граф Монте Кристо. Този филм винаги я успокояваше, вдъхваше й сила и смелост. Тъкмо беше стигнал до сцената, когато отвеждат с лодка нищо неподозиращия Едмонд Дантес в крепостта Иф, когато телефонът иззвъня.
Беше брат му. Родителите им били много добре. Бащата се бил чул с Петър днес сутринта, когато бил на работа. Обещал им следващата събота и неделя да им гостува заедно с Теменуга. Това вече съвсем я обърка. Помоли Страхил да се срещнат в близка до тях кафетерия. Имаше нужда да говори с някой за Петър, да обсъди, да помисли гласно. Седна отвън, за да не го кара да я търси в полутъмната зала. Едва беше поръчала едно уиски и той дофтаса.
-Къде беше, че толкова бързо дойде?- посрещна го Теменуга с въпрос.
-На една идея разстояние от вашия булевард. Готвех се да мина през апартамента на Петър, да му кажа едно "Добър вечер", че вдруги ден пътувам по дела на семейната фирма в Солун и ще се задържа там около седмица.
- Как е Елефтерия?- учтиво попита Теменуга. Чака ли те?
Знаеше, че от една година имаше връзка с дъщерята на фабриканта, за който работеше техния плевенски цех.
- Хайде, ще чакаме да станеш гръцки зет, че и нас да устроиш на някое по-спокойно местенце!- опита се да се пошегува тя.
- Да бе, разчитайте на това! Доколкото ви познавам нито ти, нито брат ми ще се преместите в чужбина за работа. И двамата сте ценени специалисти тук. Премеждия ли търсите?! А и раничко ми е още да се задомявам. Прекарвам си чудесно и като ерген!
Шегата й помогна за малко да се откъсне от натрапчивите мисли за Петър. Но те отново се върнаха и чашата в ръката и потрепери.Страхил го забеляза.
-Студено ли ти е? Искаш ли да ти дам сакото?- попита я той.
- Не, не! Не ми е студено, нервно ми е!
Разказа му набързо за днешното обаждане, за женския глас, за часовете на мълчание след това.
- Вече не знам какво да мисля. Искам само да чуя гласа му, да разбера, че е добре. Нищо повече. Надявах се, че ти ще ми дадеш малко повече информация...
- С удоволствие бих го направил, но не мога.И за мен случаят е доста загадъчен. Не познавам никаква негова приятелка, която да говори български със силен акцент, както ти се изрази.А и от момента, в който е с теб, без да ти правя"вятър", въобще не го интересуват други жени. Той всъщност никога и не е бил женкар, за разлика от мен! Аз съм "черната овца" в семейството. Родителите ни винаги ми го даваха за пример- в училище, в института, в живота!- засмя се с горчив привкус Страхил.
- Добре де, не се вързвай!- опита се да го успокои Теменуга. Всеки носи своя характер. Дори близнаците са съвършенно различни. Не е това проблемът. Сега какво да правим? Да се обадим до шефа му? Може да му е възложил някаква спешна задача и да не е успял да се свърже с мен, за да ми съобщи...
Страхил хвана телефона и набра един номер. Обади се мъжки глас.
-Господин Генев? Добър вечер! Братът на Петър Евтимов е. Извинете, че ви безспокоя, но тук сме с приятелката му и понеже часове вече не можем да се свържем с Петър, мислехме, че вие може да знаете нещо по този въпрос.
Гласът на мъжа започна да се тюхка и извинява. Да, бил го изпратил в Турция по много важен въпрос. Бил заминал още наобяд. Поел ангажимента да се обади на Теменуга, но батерията му била паднала. После като я заредил, забравил. Хиляди извинения, чувствал се много неловко. Каза, че до утре вечер щял да се върне.
Страхил предаде на момичето всичко, което обясни шефът на брат му.
- Виждаш ли, нещата са под контрол! Паниката ти беше напразно- опита се да се пошегува той, но някак си доста вяло. Теменуга го усети.
- Доколкото почувствах и ти се беше впрегнал... Добре! Кога каза че е заминал? Наобяд ли?
- Защо? Ти нали около обяд го потърси?
- Нищо, нищо. Всичко е наред! Сега ще спя спокойно. Благодаря ти Страхиле! Много ми помогна!
Изпиха си питиетата и младият мъж я изпрати до дома й, пожелавайки й "Лека нощ".
Майка й я чакаше.
- Какво стана, детето ми? Говорихте ли? Разбрахте ли се? Добро момче е твоят Петър, какво имате да делите с него?
- Мамо, не съм се карала с него. Просто днес се случи нещо, което силно ме обезпокои и затова исках да го видя. Отивам в стаята си и ще слезна после за вечеря.
Теменуга държеше телефона, гледаше го замислено, сякаш очакваше той да й проговори.
Нещо не се вързваше в цялата история. Тя му се обади към края на работния ден, някъде след пет. Как може да беше заминал наобяд, като телефонът му отговори. Освен, ако му го бяха откраднали или го беше забравил някъде. Не, не - и този вариант не ставаше, защото помни как женския глас спомена името му. Значи го познаваше. Отново се затресе. Явно нямаше да се спи. Нито й се ядеше. Буцата в гърлото й пак я давеше... Става нещо нередно, необяснимо. Ами ако Петър имаше нужда от помощ, а тя си седеше тук и си го чакаше...Но как можеше да разбере? Към кого да се обърне? Дали да не отиде в полицията да предупреди за съмненията си...Но нали някакви факти, доказателства трябваше да има, за да предизвика търсенето му?! А тя, освен телефонното обаждане, нямаше нищо друго черно на бяло, както се казва. Защо ли не взе номерът на шефа му, лично да му се обади.Сега не й беше удобно отново да безпокои Страхил. Нямаше основание да не вярва на думите на брат му, но нещо под лъжичката я глождеше, а имаше ли това усещане, все неприятни неща й се случваха. Трябваше да се съсредоточи и върху утрешния ден, а в главата й беше пълен хаос. Спомни си, че в подобно състояние изпадаше само преди изпитите в Университета. Четеше, четеше и като влизаше в аудиторията на изпит сякаш главата й се изпразваше. Изтегляше пликчето с въпросите, сядаше над белите листове и след пет минути всичко, което знаеше сякаш изкачаше на повърхността. Значи- трябва да успокоя топката. Утринта е по-мъдра от вечерта. Един освежаващ душ преди сън ще ми подейства добре- помисли си младото момиче и разсъблече дрехите си.
Потопи се във ваната, отпусна се. Наложи си да си мисли само за хубавите моменти, които бяха прекарали с Петър, за споровете им по различни теми, за излетите и екскурзиите. Как би искала сега и той да е тук. Да седи срещу нея и да й разказва някой от своите толкова забавни истории и вицове. Имаше страхотно чувство за хумор. Никога не скучаеше в неговата компания. Беше извор на шеги и закачки. От къде ги измисляше! И най- интересното- не помнеше някой път да се повтори. Завиждаше на феноменалната му памет!
/следва/