автор: daro

С прецизни пръсти ще премина
по ръбовете на пространството,
ще го сгъна в оригами – на стих
и той без време ще литне
с провидни слова...лебедово,
през пусто от сянка съзнание.
С разпредените нишки пух от гърдите
по зеблото на бляна изящно ще веза,
докато от дъха му огън изтича
и опложда реалност, вън от ръцете.
Нищожното семе в космичната пустош
ще кълне в полета от мъглявини
и няма да види
непосилната Същност – властваща,
от която зимата засрамена се връща.
Оттатък...в безкрайни дълбини синева
птицата Вечност ще свие крила
в гнездо от опори – четири ствола,
плътност и три ефирни материи.
Там ще твори онова изкушение:
на Нова земя, Премъдро кълбо да й свети!
Тогава и свят с ново подобие
чрез Диханието светло ще бъде.