автор: roza1

В обозримата лудост на делника,
между утрото и вечерта
мержелее се тъничка сянка
разпознавам я - любовта.

Със премерени жестове- нежно,
с юмручета, като дете
разлиства очите на делника,
сърцата чифтосва - по две.

Любовта не понася самостност.
Пролетта обича смеха-
пъпки нежност разпуква,
кани птичия хор във деня.